Трите най-големи измами в историята

Много преди интернет хората се изневеряват един на друг по все по-малко творчески начини. Три особено въображаеми измамници успяха да продадат Айфеловата кула (два пъти), да съсипят цяла икономика и да убедят хората просто да им предоставят безплатни неща.

Ето нашите три най-любими истории за измама:

3. Уилям Томпсън убеди всички да му се доверят на неща

Уилям Томпсън е живял в средата на 19-ти век в Ню Йорк и вероятно е първият човек, широко известен като „човек на увереността” – вид мошеник, който стана изключително популярен в бръмчащите метрополии на късната индустриална революция.

Като „човек на увереността“ Томпсън би експлоатирал наивността на хората, които е срещал по улиците, баровете или събитията с тип схема на социално инженерство, наречена „трик на увереността“.

Томпсън щеше да се приближи до хората по приятелски начин, да ги поздрави и да създаде впечатлението, което двамата бяха срещали преди. След като спечели доверието на непознат, Томпсън просто ще поиска:

“Имате ли доверие в мен, за да ми се доверите на часовника си до утре?”

Невероятно, това работеше. Томпсън успя да повтори трика с различни хора, преди властите да го настигнат.

Някак трикът „можеш да ми се довериш, дай ми часовника“ стана толкова популярен, че вдъхнови цяло поколение художници на увереността. Една жена, Берта Хейман, дори продължи да намира жертви, докато беше затворена в затвора. Схемата на Берта беше по-сложна от тази на Томпсън и доста подобна на днешната „419 измама“ (измама с писма от Нигерия). Хейман щеше да твърди, че е загубил достъп до огромното си богатство и се нуждае от малко финансова помощ, за да го върне.

2. Виктор Лустиг продаде Айфеловата кула, два пъти

Айфеловата кула е построена за Световния панаир от 1889 г., което съвпада със 100-годишнината от Френската революция. По онова време това е била най-високата структура, построена от хората и е запазила това заглавие 41 години (докато сградата на Крайслер в Ню Йорк я надмина).

През 1925 г., когато Виктор Лустиг беше на 35 години, той научи колко скъпа е станала кулата за поддържане. Впоследствие той излезе с идеята да продаде Айфеловата кула на търговец на скрап.

Lustig намери най-лековерния търговец на скрап, който можеше да даде оферта, и дори успя да добави значителен подкуп за добра мярка. Той се измъкна и от него – търговецът на скрап се срамуваше толкова много, че не беше отишъл в полицията.

След измамата Люстиг се премести във Виена с влак с куфари, пълни с пари. Той смята измамата за толкова успешна, че следващия месец се премества в Париж, за да го направи отново с друг отделен търговец на скрап. Въпреки че втори път не успя, все пак успя да избегне ареста.

В Съединените щати Джордж К. Паркър извърши подобен кон, когато продаде Бруклинския мост. Няколко пъти. Полицията трябваше неколкократно да премахва барикади от купувачи, които се опитаха да поставят пътни кабини.

В Индия човек на име Natwarlal стана известен с това, че продаде Тадж Махал, Червената крепост и Парламентарната къща. За последно е видян през 1996 г. на 86-годишна възраст и се смята, че е умрял на свобода някъде между 1996 и 2009 година.

1. Алвес дос Рейс си печата истински пари

Алвес дос Рейс е роден в Лисабон през 1896 г. И когато беше на 28 години, той печата толкова много пари, че предизвика икономическа криза, довела до националистически военен преврат.

Рейс сключи договор с Банката на Португалия, който го упълномощи да отпечата нов комплект банкноти и се обърна към компанията, която преди това отпечата банкнотите на Bank of Portugal, Waterlow and Sons, за да направи всички нови пари.

Докато принтерите използвали легитимни, оригинални табели за отпечатване на банкнотите, фалшификатите били перфектни.

Рейс има отпечатани 200 000 банкноти на стойност почти 1% от целия БВП на Португалия, сравнимо с публикуването на около 2 милиарда долара валута днес. В един момент почти половината от 500 бележки за ескудо бяха фалшиви.

Всъщност Рейс имаше толкова много пари, бизнесът, недвижимите имоти и луксозните стоки, които купи, създадоха бум в икономиката.

Рейс използва банка, която придоби в Ангола, португалска колония по онова време, за да изпира парите преди това, блестящо, той се опита да си купи дял в Банката на Португалия, за да одобри със задна дата неоторизираните си бележки.

В крайна сметка Рейс беше открит от журналисти на O Século, вестник, собственост на магната Алфредо де Силва, който вижда Рейс като конкурент.

Степента на конспирация на Рейс беше толкова голяма, че малцина вярваха, че тя може да бъде извършена от един човек. Правителството и съдилищата подозираха, че не само корумпираните служители на Националната банка биха могли да помогнат на Рейс, но и той е имал подкрепа от германското правителство в опит да поеме контрола над Ангола.

Рейс получи 20-годишна присъда, от която излежава само 15. Умира от сърдечен удар през 1955 година.

Плаща ли престъпността?

Най-известните измамници най-вече не успяха да се насладят на богатството си. Мнозина отидоха в затвора, бяха застреляни от бившите си жертви, а някои дори паднаха за други измамници в алчността си – и убеждението, че са най-умните хора живи.

Дръжте очите си отворени за измами и внимавайте на преплитанията!